Момчил

Poetry » Love

726 0 1

Момчил

Момчил - много красив той се е родил,

с изумрудено зелени очи,

потъваш в тяхното опиянение,

изпитваш нестихващо романтично вълнение,

даряват нежност,

създават усещане за идилична безбрежност,

чарът им е в неукротимо силни дози,

не, не си мислете за пози,

какви очи... - те не просто те изгарят,

а с излъчването си мечтаят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

severianin (Валентин Чернев)

Пламена, когато пишеш, замисляй се КАКВО пишеш - как потъваш в ОПИЯНЕНИЕТО на неговите очи, които с излъчването си МЕЧТАЯТ. И това "романтично вълнение", тази "идилична безбрежност", тези "неукротимо силни дози" - къде е смисълът на подобни изрази? Не забелязваш ли, че нямаш читатели, че никой не коментира. А не си малка, за да не забележиш липсата на логика в изказа си. Прощавай, но тази красота е привидна, чувствата са псевдо, поезията - квази. Замисли се...

2012-03-03T17:53:51+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0