5 янв. 2013 г., 18:31

Моментно

503 0 0

Омръзна ми от тез' поети,

с помпозни думи дет' описват

своите мечти, тъй смели,

но и тъй разбиващи сърцето.

Хората не са вселени.

Погледите не са феномени.

Свят съществува и отвъд мечтите.

Има още какво да дарите.

Читателите не са богове.

И животът няма нужда от ред.

 

Говори б а в н о 

            и спокойно;

изпей думите в синхрон с душата,

всяка болка не може да е вечна.

 

Остава ми само сама да повярвам.

 

 

10.2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Долорес Хейз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...