5.01.2013 г., 18:31

Моментно

502 0 0

Омръзна ми от тез' поети,

с помпозни думи дет' описват

своите мечти, тъй смели,

но и тъй разбиващи сърцето.

Хората не са вселени.

Погледите не са феномени.

Свят съществува и отвъд мечтите.

Има още какво да дарите.

Читателите не са богове.

И животът няма нужда от ред.

 

Говори б а в н о 

            и спокойно;

изпей думите в синхрон с душата,

всяка болка не може да е вечна.

 

Остава ми само сама да повярвам.

 

 

10.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Долорес Хейз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...