Искам някак си да почна от начало

Да се родя отново

Отново да се смея и да плача

И света да ми е непознат...

     * * *

Ембрионът е заченат греховно

И ще носи в себе си

Греховете на предците си...

Вместо тях ще плаща

     * * *

Първите седем години не липсват

Вторите седем са още по-важни

Третите седем – просто падаш

      * * *

Любови разлюбвания...

Кучета го яли времето

Млади сме още и ни се живее

     * * *

Щастливи сме понякога

От време на време меланхолични...

Узряваме

Крушите презряват и се скапват...

     * * *

Скапано е гроздето

И от него вино не става...

„Твърде кисела му е жилката”

Ми каза баба

     * * *

Стана време да прибираме житото

Къде избяга комбайнът?

     * * *

Счупих си чашата за кафе

И копчето на дънките ми падна

Пък после било на късмет

Да имаш дупка на чорапа...

    * * *

Седнах на парапета и си провесих краката

Нека ме е страх от високо...

Седем етажа много ли са?

     * * *

Казват „страховете се преодоляват

като се изправиш срещу тях”

Уви, пак и пак, и още ме е страх...

Явно надеждата ми е в повече

Че още се мъча да ги преодолея

    * * *

Бивш наркоман няма

     * * *

Под леглото ми се крие чудовище

Ама си го обичам

От 18 години сме приятели вече

     * * *

Годините са просто цифри

И се нижат между откраднати срещи

Несподелени желания

Тайни погледи и скрити целувки

Няма значение вече...

Или чакаш влака или тръгваш пеша

Тиквите не стават каляски

И плъховете не стават коне

     * * *

-         Пий мента, глог и валериан

и без излишни емоции!

-         Кои емоции са излишни?

П.П. Съжалявам, че не е много поетично, но някак си така излезе...