Моментно душеизлияние
Искам някак си да почна от начало
Да се родя отново
Отново да се смея и да плача
И света да ми е непознат...
* * *
Ембрионът е заченат греховно
И ще носи в себе си
Греховете на предците си...
Вместо тях ще плаща
* * *
Първите седем години не липсват
Вторите седем са още по-важни
Третите седем – просто падаш
* * *
Любови разлюбвания...
Кучета го яли времето
Млади сме още и ни се живее
* * *
Щастливи сме понякога
От време на време меланхолични...
Узряваме
Крушите презряват и се скапват...
* * *
Скапано е гроздето
И от него вино не става...
„Твърде кисела му е жилката”
Ми каза баба
* * *
Стана време да прибираме житото
Къде избяга комбайнът?
* * *
Счупих си чашата за кафе
И копчето на дънките ми падна
Пък после било на късмет
Да имаш дупка на чорапа...
* * *
Седнах на парапета и си провесих краката
Нека ме е страх от високо...
Седем етажа много ли са?
* * *
Казват „страховете се преодоляват
като се изправиш срещу тях”
Уви, пак и пак, и още ме е страх...
Явно надеждата ми е в повече
Че още се мъча да ги преодолея
* * *
Бивш наркоман няма
* * *
Под леглото ми се крие чудовище
Ама си го обичам
От 18 години сме приятели вече
* * *
Годините са просто цифри
И се нижат между откраднати срещи
Несподелени желания
Тайни погледи и скрити целувки
Няма значение вече...
Или чакаш влака или тръгваш пеша
Тиквите не стават каляски
И плъховете не стават коне
* * *
- Пий мента, глог и валериан
и без излишни емоции!
- Кои емоции са излишни?
П.П. Съжалявам, че не е много поетично, но някак си така излезе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
