Момиче в черно и обляно в сълзи, 

сега над твоя гроб стои. 

Обичаше те силно тя, 

обича те дори сега. 

Дори и след смъртта.
Умря за нея от любов!
Облече я в черно, 

преди да се покаже изгрев нов.
Обляна тя в сълзи, спомня си за миналите дни.
Щастливи бяхте вие до този мрачен ден, 

когато тя видя трупа ти вледенен.
- Защо ме напусна? - попита тя, 

с трептяща нотка в гласа. 

Отговор обаче не последва.
- Обичам те и след смъртта! - каза, 

обърна се и тръгна младата жена, 

осъдена да бъде "черна".