Момиче в черно и обляно в сълзи,
сега над твоя гроб стои.
Обичаше те силно тя,
обича те дори сега.
Дори и след смъртта.
Умря за нея от любов!
Облече я в черно,
преди да се покаже изгрев нов.
Обляна тя в сълзи, спомня си за миналите дни.
Щастливи бяхте вие до този мрачен ден,
когато тя видя трупа ти вледенен.
- Защо ме напусна? - попита тя,
с трептяща нотка в гласа.
Отговор обаче не последва.
- Обичам те и след смъртта! - каза,
обърна се и тръгна младата жена,
осъдена да бъде "черна".
© Рали Всички права запазени