15 июн. 2011 г., 21:45

Монолог на една съвременна горгона

Поэзия

784 0 1

Плета си плитката от змии.
През следващия век май
само с тях ще разговарям.
Най-накрая светът мене
вкамени. Всяка идна нощ
с Рогатия си лягам. Пръстите
ми потъмнели са от кръв -
пак за нечие убийство съм
виновна. За драконите се
превръщам в стръв, а хич
не съм княгиня скромна.
Накапах в зениците си отрова.
Хич не искам да ви гледам.
За ковчега си не съм готова.
Камъка от плещите си снемам.
Грабете – хич не ми и трябва.
Ще си измисля моя си молитва.
Който иска – нека да се влюбва.
Към щастието вратата си изритва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...