Плета си плитката от змии.
През следващия век май
само с тях ще разговарям.
Най-накрая светът мене
вкамени. Всяка идна нощ
с Рогатия си лягам. Пръстите
ми потъмнели са от кръв -
пак за нечие убийство съм
виновна. За драконите се
превръщам в стръв, а хич
не съм княгиня скромна.
Накапах в зениците си отрова.
Хич не искам да ви гледам.
За ковчега си не съм готова.
Камъка от плещите си снемам.
Грабете – хич не ми и трябва.
Ще си измисля моя си молитва.
Който иска – нека да се влюбва.
Към щастието вратата си изритва.