29 июл. 2006 г., 09:04

Монолог на осем крака 

  Поэзия
5.0 / 5
772 0 6
Монолог на осем крака
Искам да заспя отново, но все не мога-
една и съща, безсънна нощ е моята тревога.
Господи, една възглавница и одеало,
тухла, парче кашон и миризма на застояло
във някое мазе бездомно, да заспя-
дали ще е възможно?
Но без музика и факли и суетни дневни гости.
Едва ли ще е сложно...
Една усмивка като паяжина тиха, на отмора...
а устата ми сама ще се залости.
И докторът ми каза:"Лесно е, за Бога!", ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »