Монолог на осем крака

Искам да заспя отново, но все не мога-
една и съща, безсънна нощ е моята тревога.
Господи, една възглавница и одеало,
тухла, парче кашон и миризма на застояло
във някое мазе бездомно, да заспя-
дали ще е възможно?
Но без музика и факли и суетни дневни гости.
Едва ли ще е сложно...
Една усмивка като паяжина тиха, на отмора...
а устата ми сама ще се залости.
И докторът ми каза:"Лесно е, за Бога!",
но хапчетата са само приказки излишни.
А наковалнята в главата ми расте.
И предстоящи нощи, както и предишни
са като железен чук, и той кове, кове...
Искри в очите ми фенери палят.
С юмрук притискам струните, но чувам звук,
от гърлото избягал, като палаво дете,
по коридорите се щура, набира сила
и расте - жестоко и безсмислено зверче.
Моля те, завий ме, да поспя. Но чуй -
утрото си идва, затръшвайки вратата на такси.
Протяга се и влиза в кафене,
и в снощен вестник се зачита. И чуй
как слънцето с прозявка в клони се оплита,
почервеняло ядно. И колко странно,
пак настръхнал, птичият рояк излита.
Чуваш ли? Летя и аз сред слънчеви прозявки.
Прости ми, може и да виждаш. Дано
не си на прилепа роднина. Думите са сладки,
но... ето в джоба си намерих пак едно -
малко, но всесилно е единтвеното "но",
и въжето ти със него ще прережа,
ако ТИ поне веднъж не кажеш "Но..."
Да не би...да не би да си невежа,
стреснат от човешката надежда.
Или просто звук, от вятъра изречен
във тъпа реч пред оголяли клони
и от студ вдървено и безумно ято.
Обещай ми пак зелените корони,
летящи птици и безкрайно лято.
Глупавото слънце пак се стресна,
от лика си, отразен в морето. Обидно е.
Не му ли писна? И все пак мисля,

за онзи слух, за някаква жена.
И знаеш ли, кажи че е било, че е била.
Една, една. Моногамен си? Добре.
Кажи го. Ще уважа скръбта.
Но не и тишината, в мъртвата уста.
Разменна, олигавена монета,
от уста в уста, като зла мълва
закопавана по бойните полета.
Безбожно си богат навярно?
Скъперник! Готов ли си за малка сделка?
Без комисионна. Ще ти е забавно.
Наистина. Представи си и табелка:
"Овощните градини на Едема" ООД
Без предупреждение се стреля!!!"
Така е най-добре. Затворен цикъл и реклама.
Собственоръчно ябълки ще беля.
Калвадос наливен, бутилиран, в дамаджана...
Безпаметно пиян си бил нали?
Кажи. Ще ти повярваме, и аз, и те
Проблеми с алкохола ли? Кажи!
Та кой садист, какъв баща, дете
разпънал би като прострелян кос в клонака,
за да шепне после на избраните безумци,
че чака, иска за детето си отплата?
Тъпо копеле си, да ти кажа,
говоря ти като приятел. Във занаята
няма милост - убий, за да живееш.
Това са правилата!
Момент...Къде е слънцето? Глупака
зад баирите отново се изгуби.
Ще чака прилепи да го открият.
Ще чака като теб във мрака.
ВЯРА? Що за факла, напоена
със сълзи безсолни? Несломена?!!
Думи, думи... неспособни са да скрият
даже паяк на стената. Остави ме.
Слънцето се скри и гълъби заспиват.
Будуват котките, и онзи паяк на стената.
Върви си, имам да изкърпвам мрежи.
Не, нямам нужди, нито пък надежди.
Осем крака имам, и разбира се, мухата.