Sin-wish (Венета Димитрова)
51 154
30 апр. 2010 г., 21:00

Монолог на стрелката в часовника 

  Поэзия » Философская
1470 0 8

Тик-такам със часовника в кафето

и пуша от дима на залата,

разглеждам хората в антрето,

отпивам парите над чашите.

Подслушвам клюки и признания

и пълен е работният ми ден,

а думите разкриват тайните

в стрелката ми, то значи в мен.

Но тук съм вечният слушател

и нямам шанса да им дам съвет.

Крещя и плача. Не разбират,

че много просто е да си добре.

Сложни са човешките създания.

Мразят се, обичат се  и в болката

мамят и подлъгват лековерния...

Плачат -  щом повярват в хората.

.....................

Но какво разбирам от живеене

аз - стрелката във часовника...

А навън така зелено е!

Измислям си лъчи по кожата...

© Венета Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??