Монолог на стрелката в часовника
Тик-такам със часовника в кафето
и пуша от дима на залата,
разглеждам хората в антрето,
отпивам парите над чашите.
Подслушвам клюки и признания
и пълен е работният ми ден,
а думите разкриват тайните
в стрелката ми, то значи в мен.
Но тук съм вечният слушател
и нямам шанса да им дам съвет.
Крещя и плача. Не разбират,
че много просто е да си добре.
Сложни са човешките създания.
Мразят се, обичат се и в болката
мамят и подлъгват лековерния...
Плачат - щом повярват в хората.
.....................
Но какво разбирам от живеене
аз - стрелката във часовника...
А навън така зелено е!
Измислям си лъчи по кожата...
© Венета Димитрова All rights reserved.
Дерзай!!!
