Sin-wish (Венета Димитрова)
54 154
30 abr 2010, 21:00

Монолог на стрелката в часовника 

  Poesía » Filosófica
1663 0 8

Тик-такам със часовника в кафето

и пуша от дима на залата,

разглеждам хората в антрето,

отпивам парите над чашите.

Подслушвам клюки и признания

и пълен е работният ми ден,

а думите разкриват тайните

в стрелката ми, то значи в мен.

Но тук съм вечният слушател

и нямам шанса да им дам съвет.

Крещя и плача. Не разбират,

че много просто е да си добре.

Сложни са човешките създания.

Мразят се, обичат се  и в болката

мамят и подлъгват лековерния...

Плачат -  щом повярват в хората.

.....................

Но какво разбирам от живеене

аз - стрелката във часовника...

А навън така зелено е!

Измислям си лъчи по кожата...

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??