Монолог на Вината
Простете ми, че се промъквам
в най-съкровените ви сънища!
Като клошар, в студеното замръкнал,
завивам се в продраните ви съвести...
Все някой ден ще ви се стори тясно
в леглото, или в модните обувки,
но моля ви, от суетата си не яжте
и не поглъщайте най-правилните букви!
Не ме изхвърляйте сега навън,
като бездомно, малко, мръсно коте,
защото ще порасна, ще се върна
и ще ви драскам с нокти нощем...
Ще се обеся на врата ви като ланец
и ще тежа, надолу, ще ви дърпам,
докато с последен дъх не паднем...
А после ще се радвам, че сме мъртви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
