radiola (Рада Димова)
176 3129
2 abr 2019, 17:21

Монолог на Вината 

  Poesía » Otra
739 5 12

Простете ми, че се промъквам
в най-съкровените ви сънища!
Като клошар, в студеното замръкнал,
завивам се в продраните ви съвести...

Все някой ден ще ви се стори тясно
в леглото, или в модните обувки,
но моля ви, от суетата си не яжте
и не поглъщайте най-правилните букви!

Не ме изхвърляйте сега навън,
като бездомно, малко, мръсно коте,
защото ще порасна, ще се върна
и ще ви драскам с нокти нощем...

Ще се обеся на врата ви като ланец
и ще тежа, надолу, ще ви дърпам,
докато с последен дъх не паднем...

А после ще се радвам, че сме мъртви.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много оригинално! Поздрави!
  • О, Музо, отивай веднага при
    radiola (Рада Димова), защото чакаме!
  • С нея се живее много трудно. А това се отнася за хората, които имат съвест! Стихът ти казва много, много неща, които се крият зад буквите!
  • Благодаря на всички за прочита и коментарите, стоплихте ме! Когато няма какво да се каже, по-добре да не се пише! Музата ми нещо ме недолюбва напоследък!
  • Поздравления и от мен! Чест и почитания!
  • Браво!
    Много рядко публикуваш, а пишеш толкова хубаво.
  • Силно!
  • харесах
  • Браво,Раде! По отношение на съвестите и суетата скоро прочетох една реплика:
    "Толкова нис/з/ко сте паднали, че дакелът трябва да падне на колене, за да ви погледне в очите..."
    И много се смях...ама то не е за смях - трагедия е, а стихът ти бърка в нея с цялата истина на болката.
    Приеми поздравленията ми!
  • Това ми напомня една приятелка, която почина след дълго боледуване. Казваше: Ако спрете да се събирате след мен, ще идвам и ще ви дърпам за краката! Тя знаеше, че ще си отиде млада.
  • Настървена ми изглеждаш. Къде изчезна?
  • Отвя ме, Раде! На една вълна сме.
Propuestas
: ??:??