Монолог с душата
и предпочитам да съм сама...
Никой не знае за какво мечтая
и за какво съм сама аз сега...
Обичам самотата до мен да седи.
Обичам със нея да роня сълзи.
Болката, впита дълбоко в душата,
разбира единствено самотата...
2002год.
© Д-р Кремена Кънчева Все права защищены