Монолог с душата

15 abr 2007, 12:17

Poesía

783 0 2

Монолог с душата

Седя в празната стая

и предпочитам да съм сама...

Никой не знае за какво мечтая

и за какво съм сама аз сега...

Обичам самотата до мен да седи.

Обичам със нея да роня сълзи.

Болката, впита дълбоко в душата,

разбира единствено самотата...

Кремена Кънчева Кънчева

2002год.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

karamelka87 (Д-р Кремена Кънчева)

2007-04-16T12:56:03+03:00

Много се радвам.Мерси
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-04-15T12:23:19+03:00

Самотата понякога ни е добър приятел,но нека не е постоянен.
Поздрави!Много ми хареса стиха!