Монолог с приятел
Ти, бил ли си, приятелю, на дъното?
Помирисвал ли си под пръстта?
Усещал ли си как се впива в гърлото
пиперливия вкус на жлъчта?
Кръстосвал ли безизходици,
повлякъл в пазвите си празнотата?
Спирал ли си пясъчни часовници,
за да се насладиш на самотата?
Чакал ли си някой на вратата,
фантазирайки, че го прегръщаш?
Мълчал ли си вътре в душата,
докато думите мудно повръщаш?
Боледувал ли си от безкраен страх,
че няма изход в края на тунела?
Пробождал ли е ириса ти прах,
събран под ноктите на твоята вселена?
Е, и аз не се родих такава,
но опитах от всичкото мръсно.
Остави ме, себе си спасявай!
За мен е вече твърде късно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
