Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
8 мая 2021 г., 00:04

Монолог с приятел 

  Поэзия
315 0 3

Ти, бил ли си, приятелю, на дъното?
Помирисвал ли си под пръстта?
Усещал ли си как се впива в гърлото
пиперливия вкус на жлъчта?

Кръстосвал ли безизходици,
повлякъл в пазвите си празнотата?
Спирал ли си пясъчни часовници,
за да се насладиш на самотата?

Чакал ли си някой на вратата,
фантазирайки, че го прегръщаш?
Мълчал ли си вътре в душата,
докато думите мудно повръщаш?

Боледувал ли си от безкраен страх,
че няма изход в края на тунела?
Пробождал ли е ириса ти прах,
събран под ноктите на твоята вселена?

Е, и аз не се родих такава,
но опитах от всичкото мръсно.
Остави ме, себе си спасявай!
За мен е вече твърде късно!

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ее, Ив... ти навсякъде си бил. Съжалявам да го чуя.
  • Благодаря, че се отбихте при мен, момчета! Прегръдки!
  • Много прекрасен стих, Бисе, талантлива си, както и преди ти бях казал. Но съм съгласен с Квазара - никога не е късно за спасение. Прегръдка ти пращам!
Предложения
: ??:??