7 дек. 2007 г., 18:57

Монолог за диалог

2.4K 0 8

Със себе си започвам диалог,

когато душата ми изплаква

и го превръщам в скучен монолог,

когато сърцето се разкъсва. 

 

Мълча и мисля, направо се плаша.

Със себе си правя кратък диалог –

безкрайна изповед на моята душа.

Това направо си е дълъг монолог. 

 

В монолог е моето тъжно минало

и затова с мен съм в диалог –

не искам да бъде както е било,

но настоящето е смешен епилог. 

 

И моя вътрешен диалог

превърнах в дълъг монолог,

но и в бъдеще без съмнение

ме очаква тъжно повторение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Ф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ми хареса стиха ти
  • Ех, Диди, познато до болка...
    Хубаво е , че си го написала
    в прекрасен стих. С много обич.
  • Благодаря, за милите думи! Много се радвам, че има хора в този сайт, които са харесали това стихотворение, защото неговото звучене трудно се преглъщаше от близките ми, които са го чували и малко се страхувах да го пусна на публично четене, защото не знаех как ще бъде прието и чесно казано, щеше да ми е истински неприятно, ако не го бяхте харесали, защото аз си го обичам. Това са думи, които не бих казала за всеки мой стих, но към този си имам по сантиментално отношение, защото той е част от моя личен път към себеопознаването.
  • Какво става тук? На мен ми жужат пчели в главата, Диди води монолого-диалог, Люси само диалог, Арлинка цяла конференция...страх ме хваща, момичета
    Диди, шегата на страна - браво, чудесно!!!
  • май са ми познати такива монолого-диалози
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....