7 дек. 2007 г., 18:57

Монолог за диалог

2.4K 0 8

Със себе си започвам диалог,

когато душата ми изплаква

и го превръщам в скучен монолог,

когато сърцето се разкъсва. 

 

Мълча и мисля, направо се плаша.

Със себе си правя кратък диалог –

безкрайна изповед на моята душа.

Това направо си е дълъг монолог. 

 

В монолог е моето тъжно минало

и затова с мен съм в диалог –

не искам да бъде както е било,

но настоящето е смешен епилог. 

 

И моя вътрешен диалог

превърнах в дълъг монолог,

но и в бъдеще без съмнение

ме очаква тъжно повторение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Ф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ми хареса стиха ти
  • Ех, Диди, познато до болка...
    Хубаво е , че си го написала
    в прекрасен стих. С много обич.
  • Благодаря, за милите думи! Много се радвам, че има хора в този сайт, които са харесали това стихотворение, защото неговото звучене трудно се преглъщаше от близките ми, които са го чували и малко се страхувах да го пусна на публично четене, защото не знаех как ще бъде прието и чесно казано, щеше да ми е истински неприятно, ако не го бяхте харесали, защото аз си го обичам. Това са думи, които не бих казала за всеки мой стих, но към този си имам по сантиментално отношение, защото той е част от моя личен път към себеопознаването.
  • Какво става тук? На мен ми жужат пчели в главата, Диди води монолого-диалог, Люси само диалог, Арлинка цяла конференция...страх ме хваща, момичета
    Диди, шегата на страна - браво, чудесно!!!
  • май са ми познати такива монолого-диалози
    Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...