Със себе си започвам диалог,
когато душата ми изплаква
и го превръщам в скучен монолог,
когато сърцето се разкъсва.
Мълча и мисля, направо се плаша.
Със себе си правя кратък диалог –
безкрайна изповед на моята душа.
Това направо си е дълъг монолог.
В монолог е моето тъжно минало
и затова с мен съм в диалог –
не искам да бъде както е било,
но настоящето е смешен епилог. ...