7.12.2007 г., 18:57

Монолог за диалог

2.4K 0 8

Със себе си започвам диалог,

когато душата ми изплаква

и го превръщам в скучен монолог,

когато сърцето се разкъсва. 

 

Мълча и мисля, направо се плаша.

Със себе си правя кратък диалог –

безкрайна изповед на моята душа.

Това направо си е дълъг монолог. 

 

В монолог е моето тъжно минало

и затова с мен съм в диалог –

не искам да бъде както е било,

но настоящето е смешен епилог. 

 

И моя вътрешен диалог

превърнах в дълъг монолог,

но и в бъдеще без съмнение

ме очаква тъжно повторение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Ф Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много ми хареса стиха ти
  • Ех, Диди, познато до болка...
    Хубаво е , че си го написала
    в прекрасен стих. С много обич.
  • Благодаря, за милите думи! Много се радвам, че има хора в този сайт, които са харесали това стихотворение, защото неговото звучене трудно се преглъщаше от близките ми, които са го чували и малко се страхувах да го пусна на публично четене, защото не знаех как ще бъде прието и чесно казано, щеше да ми е истински неприятно, ако не го бяхте харесали, защото аз си го обичам. Това са думи, които не бих казала за всеки мой стих, но към този си имам по сантиментално отношение, защото той е част от моя личен път към себеопознаването.
  • Какво става тук? На мен ми жужат пчели в главата, Диди води монолого-диалог, Люси само диалог, Арлинка цяла конференция...страх ме хваща, момичета
    Диди, шегата на страна - браво, чудесно!!!
  • май са ми познати такива монолого-диалози
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...