Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9772
3 мар. 2021 г., 20:36  

Море 

  Поэзия
323 10 19

Вълните се събличат от водата

и залезът на вино се разлива.

Морето, влюбено във непознати

през нощите е капки тежко пиво.

И пяната – мъниста чистобели,

се пръска тихо в пясъчните стъпки.

Макар да влачи бреме от раздели

морето е живот, а не е пъкъл.

Удавниците крие във недрата,

изплакало през бурите очите си.

Събира се в ръцете на децата,

побира се във ангелските ириси.

Бунтува се със своята природа

и , също като мен, е безуспешно,

привило гръб, е роб на небосвода.

След всяка смърт се мъчи да е вечност.

Намразило е всяка своя капка,

съдбата си, която го преследва.

Морето е любов. Макар и кратка.

Морето е живот, дори и с жертви.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??