3.03.2021 г., 20:36 ч.  

Море 

  Поезия
5.0 / 15
376 10 19
Вълните се събличат от водата
и залезът на вино се разлива.
Морето, влюбено във непознати
през нощите е капки тежко пиво.
И пяната – мъниста чистобели,
се пръска тихо в пясъчните стъпки.
Макар да влачи бреме от раздели
морето е живот, а не е пъкъл.
Удавниците крие във недрата,
изплакало през бурите очите си.
Събира се в ръцете на децата,
побира се във ангелските ириси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Предложения
  • ПРОЩАЛНО (На баща ми 1927 – 3.08.2016) Тъмно стана отвън, притаено. Люшна немощно пламък свещта от д...
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...
  • Той няма елени, шейна, ни брада. Едва доловимо куцука. Щом зимната нощ прихлупи града, Разносвачът н...

Още произведения »