Вълните се събличат от водата
и залезът на вино се разлива.
Морето, влюбено във непознати
през нощите е капки тежко пиво.
И пяната – мъниста чистобели,
се пръска тихо в пясъчните стъпки.
Макар да влачи бреме от раздели
морето е живот, а не е пъкъл.
Удавниците крие във недрата,
изплакало през бурите очите си.
Събира се в ръцете на децата,
побира се във ангелските ириси. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация