Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9772
3.03.2021 г., 20:36 ч.  

Море 

  Поезия
320 10 19

Вълните се събличат от водата

и залезът на вино се разлива.

Морето, влюбено във непознати

през нощите е капки тежко пиво.

И пяната – мъниста чистобели,

се пръска тихо в пясъчните стъпки.

Макар да влачи бреме от раздели

морето е живот, а не е пъкъл.

Удавниците крие във недрата,

изплакало през бурите очите си.

Събира се в ръцете на децата,

побира се във ангелските ириси.

Бунтува се със своята природа

и , също като мен, е безуспешно,

привило гръб, е роб на небосвода.

След всяка смърт се мъчи да е вечност.

Намразило е всяка своя капка,

съдбата си, която го преследва.

Морето е любов. Макар и кратка.

Морето е живот, дори и с жертви.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??