Море
Вълните се събличат от водата
и залезът на вино се разлива.
Морето, влюбено във непознати
през нощите е капки тежко пиво.
И пяната – мъниста чистобели,
се пръска тихо в пясъчните стъпки.
Макар да влачи бреме от раздели
морето е живот, а не е пъкъл.
Удавниците крие във недрата,
изплакало през бурите очите си.
Събира се в ръцете на децата,
побира се във ангелските ириси.
Бунтува се със своята природа
и , също като мен, е безуспешно,
привило гръб, е роб на небосвода.
След всяка смърт се мъчи да е вечност.
Намразило е всяка своя капка,
съдбата си, която го преследва.
Морето е любов. Макар и кратка.
Морето е живот, дори и с жертви.
© Деница Гарелова All rights reserved.
