Море
Как пристанище при теб да остана.
И ти, море!
Край теб, как да заспя.
Как, лятото топлото да спра.
Да забравя, как!
Твоите нежни брегове!
Нозете как, по пясък да не тичат,
щом мислите с вълни се пресичат,
в една тъй дълго чакана среща .
Ще приседна на хълма...
на своите грешки...
Ще мълчим ли!?
Ще тъжим ли!?
Не знам!!!
Но искам отново да бъда там!
Морето, където е с цвят теменужен.
Там, където часовник не ми е нужен,
където лятото никога не си отива
и пристанища за мен където има.
На кея ще поседна...
С поглед вперен в морето.
В синята му нежност ще потъна.
Вятъра платната ще опъне.
Душата ми море...
при тебе ще се върне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
