Море
Как пристанище при теб да остана.
И ти, море!
Край теб, как да заспя.
Как, лятото топлото да спра.
Да забравя, как!
Твоите нежни брегове!
Нозете как, по пясък да не тичат,
щом мислите с вълни се пресичат,
в една тъй дълго чакана среща .
Ще приседна на хълма...
на своите грешки...
Ще мълчим ли!?
Ще тъжим ли!?
Не знам!!!
Но искам отново да бъда там!
Морето, където е с цвят теменужен.
Там, където часовник не ми е нужен,
където лятото никога не си отива
и пристанища за мен където има.
На кея ще поседна...
С поглед вперен в морето.
В синята му нежност ще потъна.
Вятъра платната ще опъне.
Душата ми море...
при тебе ще се върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
