Море
Море
Във теб, море, във твоите недра
потънах чудесата да открия
и да докосна твойта красота,
във тебе всички болки да измия.
Във сините ти перлени очи
се отразява слънчевият поглед,
а малките му светещи искри
пречупват се в изящни живи форми.
Със теб, море, аз всичко преживях –
любов и радост, мъка и раздяла
и всяка моя тайна споделих
с вълната ти, от старост побеляла.
Постой, море, почакай ме в нощта,
по лунната пътека ще се спусна
и в твоята прегръдка ще заспя,
косите си до твойте ще разпусна.
Мечта си ти или изтръгнат зов
от устните напукани, солени,
или последен вик си за любов
на чайките в крилата уморени.
Със теб, море, почувствали тъга ,
два гларуса самотни ще се търсим,
над морската ти шир, в безкрайността
докато във вълшебство се превърнем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
