Дора (Дорика Цачева)
91 1024
18 ago 2010, 21:12

Море 

  Poesía » Del paisaje
1278 1 11

Море

 

Във теб, море, във твоите недра

потънах чудесата да открия

и да докосна твойта красота,

във тебе всички болки да измия.

Във сините ти перлени очи

се отразява слънчевият поглед,

а малките му светещи искри

пречупват се в изящни живи форми.

Със теб, море, аз всичко преживях –

любов и радост, мъка и раздяла

и всяка моя тайна  споделих

с вълната ти, от старост побеляла.

Постой, море,  почакай ме в нощта,

по лунната пътека ще се спусна

и в твоята прегръдка ще заспя,

косите си до твойте ще разпусна.

Мечта си ти или изтръгнат зов

от устните напукани, солени,

или последен вик си за любов

на чайките в крилата уморени.

Със теб, море, почувствали тъга ,

два гларуса  самотни ще се търсим,

над морската ти шир, в безкрайността

докато във вълшебство се превърнем.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вили, Стела, благодаря ви момичета!
  • Да, твоето Море трябва да е много доволно от това, че си му посветила този брилянтен стих.
    Поздравления!
  • Тук вече наистина се просълзих!
    По лунната пътека ще се спусна
    и в твоята прегръдка ще заспя!Колко образно и красиво!Много си талантлива, Доре!Сърдечна прегръдка!
  • Вълшебен стих!
  • Благодаря ти Ангар, виж, че с общи усилия се получават хубави неща!
  • Сега много ми харесва! И цялото стихотворение на мене ми се струва издържано открай докрай, и няма нито една думичка, която, както казват руснаците, да "режет уха", т.е. да дразни ухото! Браво на тебе - много е талантливо!
  • Ангеле, много ти благодаря за забележката, сега като чета наистина си прав. Обещавам да помисля и да го "пипна". Диди и на тебе много благодарности!
  • Споделям мнението на Веска
    Прекрасен и красив стих.

    "чрез морската ти шир, в безкрайността
    живота си във смисъл ще превърнем."

    Поздравления от мен
  • Много, много ми хареса! Безкрайно ми хареса, като морската шир е!

    А ако нещо трябва или би могло да се подобри, това е само в последния куплет:

    "Със теб, море, ще бъдем в вечността
    два гларуса - самотни ще се търсим,
    чрез морската ти шир, в безкрайността,
    живота си във смисъл ще превърнем."

    Не във звученето, звученето и на този куплет е прекрасно. Но има някакво противоречие между "вечността" и "живота"; вечността сякаш е в отвъдното, отвъд живота; в безкрайността вие ще се търсите отвъд живота, след живота, и е неразбираемо как "ще превърнете живота си в смисъл" - този ред, според мене, няма смисъл. А също така и как това превръщане ще стане "чрез" морската шир. Ето тези две неща трябва да се пипнат. Как точно - не знам, но вероятно би могло да се намери или нещо по-просто, или нещо още по-загадъчно. Примерно:
    "над морската ти шир, в безкрайността,
    докато във вълшебство се превърнем!"
  • А аз се чудя, защо морето се вълнува!
  • Браво! Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??