Море от нежност ти ми подари,
усетих любовта в дъха на прилива.
С китарен звън сърцето ми плени,
косите ми посипа с прах вълшебен.
Погали ме със полъха на вятъра.
Целуна ме със лунните лъчи.
От пролетния дъжд сълза изпрати ми,
тя жаждата за теб да утоли.
Усмивката ти в изгрева съзрях.
Отвърнах и със поглед нежно влюбен.
И огнен дъжд в сърцата запламтя,
когато до полуда в теб се влюбих.
© Петя Стефанова Все права защищены
Продължавай да ни радваш!