20 апр. 2011 г., 23:06

Море - сълзи

952 0 0

Мисля си, че те желая,

разсъбличам те,

милвам те.

Ръцете ми се плъзгат

бавно...

Гърдите ти са стегнати,

здрави.

С пръсти лекичко докосвам

всяко косъмче трептящо.

Кожата ти наелектризирана

по дланите ми полепва.

Поглеждам в очите ти,

а там море - сълзи

и в морето слънчеви лъчи.

Блясък ме пронизва жестоко,

но не боли.

Разтварям устните си леко

и ги поставям върху твоите –

копнеещи устни до полуда.

Започват да ме изпиват

ненаситно,

а очите ми жадни

морето поглъщат.

Ръцете ти плътно ме поемат.

Усещам твърдина.

О, да...

Готов си да ме разпориш

с любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....