Море съм аз
Не се ли вече умори
от този буен огън, дето
и ден и нощ у теб гори,
че тъй си влюбена в морето!
Море съм аз и в мен кипят
на чувства приливни вълните,
кога те срещна - всеки път -
щастливи случваха се дните!
Очаквам те край моя бряг,
щом нощ се спусне над Земята...
и твоя глас, копнежен благ,
зове ме тихо в тишината!
Вървиш по плажа боса ти,
с вълни целувам ти нозете...
Като русалка се вести -
накичена с червено цвете!
От звездното небе над нас,
поглежда тайнствено луната -
И шепне тя: "Настъпва час..." -
да слеем двамата сърцата!...
Ела, ела, при мен сега,
Ти, чудно божие творение
и нека в сладостна нега,
потърсим Аз и Ти сега спасение
6 август 2018,
21,10 часът
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванъ Митовъ Все права защищены
Причислявам се към влюбените в морето. Желая здраве и много вдъхновение за още стихове, изпълнени с изящни чувства!
