Морето
Вълните, пенещи се в пясъчния бряг,
оставяха по него си следите,
а двамата пред къщния си праг
си спомняха от детството мечтите.
И гледаха морето замечтани,
със спомен за отминалите дни,
със спомен за копнежи, завладяни
от морските бурни вълни.
А вятърът - стар техен другар,
повяваше нежно косите,
бе толкова много надежди довял
и толкова пъти изтривал сълзите.
В морето откриваха малко от себе си,
то беше им спътник, слушател,
лечител на всичките рани и белези
и техният искрен приятел...
оставяха по него си следите,
а двамата пред къщния си праг
си спомняха от детството мечтите.
И гледаха морето замечтани,
със спомен за отминалите дни,
със спомен за копнежи, завладяни
от морските бурни вълни.
А вятърът - стар техен другар,
повяваше нежно косите,
бе толкова много надежди довял
и толкова пъти изтривал сълзите.
В морето откриваха малко от себе си,
то беше им спътник, слушател,
лечител на всичките рани и белези
и техният искрен приятел...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Попова Все права защищены
