30 окт. 2005 г., 08:46

Морето и корабът

1.1K 0 0
Случаен лъч сред тъмни облаци.
Разпенващ се от вятъра прибой.
Пронизващ вик на буревестник.
А корабът се люшка в очакване на бурята...
Скалите – ръждясала от водораслите верига –
подготвят се за сблъсъка.
Вълните – синя бездна, увенчана с пяна –
надбягват се със времето.
И корабът – с платна като крила на чайка –
танцува с вятъра.
Като тръстики се огъват мачтите.
Палубата скърца застрашително.
Плющят платната с рязък звук.
Къде е капитанът?
Дъхът на бурята насища въздуха.
Вълните мият върховете на скалите.
Морето известява с рев началото.
...
Морето – просто морска картичка
зад корабче от охлюви и миди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....