30 oct 2005, 8:46

Морето и корабът

  Poesía
1.1K 0 0
Случаен лъч сред тъмни облаци.
Разпенващ се от вятъра прибой.
Пронизващ вик на буревестник.
А корабът се люшка в очакване на бурята...
Скалите – ръждясала от водораслите верига –
подготвят се за сблъсъка.
Вълните – синя бездна, увенчана с пяна –
надбягват се със времето.
И корабът – с платна като крила на чайка –
танцува с вятъра.
Като тръстики се огъват мачтите.
Палубата скърца застрашително.
Плющят платната с рязък звук.
Къде е капитанът?
Дъхът на бурята насища въздуха.
Вълните мият върховете на скалите.
Морето известява с рев началото.
...
Морето – просто морска картичка
зад корабче от охлюви и миди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...