18 мар. 2015 г., 07:48

Морето няма да избяга

485 0 0

Морето няма да избяга,

Ще избягам само аз.

 

Там горе в планината,

Където слънцето не ме изгаря,

Където вятърът ще ме щади,

Където хиляди дървета има,

Но няма хиляди следи.

 

Морето няма да избяга,

То винаги ще почва от брега.

Морето сякаш избор няма.

Аз хващам стръмната гора.

 

И се изкачвам с хъс огромен

Към всеки връх непознат и понякога снежен.

Морето долу ще ме чака

С хоризонта си безбрежен.

 

И щом се върна, пак ще ме приеме

И ще забрави нашата раздяла.

А аз във него пак ще се изгубя

От мъка морска залиняла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...