18.03.2015 г., 7:48

Морето няма да избяга

482 0 0

Морето няма да избяга,

Ще избягам само аз.

 

Там горе в планината,

Където слънцето не ме изгаря,

Където вятърът ще ме щади,

Където хиляди дървета има,

Но няма хиляди следи.

 

Морето няма да избяга,

То винаги ще почва от брега.

Морето сякаш избор няма.

Аз хващам стръмната гора.

 

И се изкачвам с хъс огромен

Към всеки връх непознат и понякога снежен.

Морето долу ще ме чака

С хоризонта си безбрежен.

 

И щом се върна, пак ще ме приеме

И ще забрави нашата раздяла.

А аз във него пак ще се изгубя

От мъка морска залиняла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...