Сама на брега... вълна се протегна,
не с пръсти, със пръски към мен се присегна,
улови от лицето ми една малка сълза
и сълзата порасна... и поиска света.
Морето я грабна: – Ще направим круиз,
ще видиш що значи морски каприз –
пяна ще бъдеш в норвежки фиорди,
ще свирим с урагана мексикански акорди,
завой ще направим до бреговете на Бали,
ще летиш - капка дъжд над пустинята в Мали...
А нейде, далеч, на другия край на света,
някой - също като мен - седи сам на брега...
30/10/2010
© Соня Емануилова Все права защищены
Лека вечер!