21 авг. 2013 г., 20:44  

Морско 001

1.2K 0 3

МОРСКО 001


Размива се житейската ми истина

в пропорция на моето упорство.

Отидох при морето

да му кажа,

да не оплаквам повече в ръка с ракия.

Изми морето външните ми рани,

а другите завърза на моряшки възел,

да не се провират като пипала в очите ми,

да мога пак при хора да се върна.

 

Парливият език на самотата

събу обувките и разкопча ми ризата

и счупи се в водата слънцето

на мънички частици,

че да мога да го глътна.

 

18.01.2012 г. Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...