21 авг. 2013 г., 20:44  

Морско 001

1.2K 0 3

МОРСКО 001


Размива се житейската ми истина

в пропорция на моето упорство.

Отидох при морето

да му кажа,

да не оплаквам повече в ръка с ракия.

Изми морето външните ми рани,

а другите завърза на моряшки възел,

да не се провират като пипала в очите ми,

да мога пак при хора да се върна.

 

Парливият език на самотата

събу обувките и разкопча ми ризата

и счупи се в водата слънцето

на мънички частици,

че да мога да го глътна.

 

18.01.2012 г. Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...