Морско 001
МОРСКО 001
Размива се житейската ми истина
в пропорция на моето упорство.
Отидох при морето
да му кажа,
да не оплаквам повече в ръка с ракия.
Изми морето външните ми рани,
а другите завърза на моряшки възел,
да не се провират като пипала в очите ми,
да мога пак при хора да се върна.
Парливият език на самотата
събу обувките и разкопча ми ризата
и счупи се в водата слънцето
на мънички частици,
че да мога да го глътна.
18.01.2012 г. Варна
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петко Чернев Todos los derechos reservados
