cherneff (Петко Чернев) cherneff (Петко Чернев)
11
21 ago 2013, 20:44  

Морско 001

  Poesía
1.2K 0 3

МОРСКО 001


Размива се житейската ми истина

в пропорция на моето упорство.

Отидох при морето

да му кажа,

да не оплаквам повече в ръка с ракия.

Изми морето външните ми рани,

а другите завърза на моряшки възел,

да не се провират като пипала в очите ми,

да мога пак при хора да се върна.

 

Парливият език на самотата

събу обувките и разкопча ми ризата

и счупи се в водата слънцето

на мънички частици,

че да мога да го глътна.

 

18.01.2012 г. Варна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Чернев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0