МОРСКО 001
Размива се житейската ми истина
в пропорция на моето упорство.
Отидох при морето
да му кажа,
да не оплаквам повече в ръка с ракия.
Изми морето външните ми рани,
а другите завърза на моряшки възел,
да не се провират като пипала в очите ми,
да мога пак при хора да се върна.
Парливият език на самотата
събу обувките и разкопча ми ризата
и счупи се в водата слънцето
на мънички частици,
че да мога да го глътна.
18.01.2012 г. Варна
© Петко Чернев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
