ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
23 июн. 2009 г., 22:15

Морско 

  Поэзия » Любовная
666 0 3

 

Не ме вини, че си отивам вече.

За всичко има сетен час.

Луната тайничко и днес ще зърне

сълзите наши в пагубния час.

 

 

Не ме изтривай от живота си със гума,

моливът се изтрива, тъй като е от графит.

А в сърцето ми като мастило попива

всяка дума, спомен, вик...

 

 

Не искам да ме чакаш пак на плажа,

да пишеш името по пясъка студен.

Единствено, което искам да ти кажа:

Обичах те такъв и морски, и солен...

© Ангелина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??