ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
Jun 23, 2009, 10:15 PM

Морско 

  Poetry » Love
684 0 3

 

Не ме вини, че си отивам вече.

За всичко има сетен час.

Луната тайничко и днес ще зърне

сълзите наши в пагубния час.

 

 

Не ме изтривай от живота си със гума,

моливът се изтрива, тъй като е от графит.

А в сърцето ми като мастило попива

всяка дума, спомен, вик...

 

 

Не искам да ме чакаш пак на плажа,

да пишеш името по пясъка студен.

Единствено, което искам да ти кажа:

Обичах те такъв и морски, и солен...

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??