Не ме вини, че си отивам вече.
За всичко има сетен час.
Луната тайничко и днес ще зърне
сълзите наши в пагубния час.
Не ме изтривай от живота си със гума,
моливът се изтрива, тъй като е от графит.
А в сърцето ми като мастило попива
всяка дума, спомен, вик...
Не искам да ме чакаш пак на плажа,
да пишеш името по пясъка студен.
Единствено, което искам да ти кажа:
Обичах те такъв и морски, и солен...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
