ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
23.06.2009 г., 22:15 ч.

Морско 

  Поезия » Любовна
698 0 3

 

Не ме вини, че си отивам вече.

За всичко има сетен час.

Луната тайничко и днес ще зърне

сълзите наши в пагубния час.

 

 

Не ме изтривай от живота си със гума,

моливът се изтрива, тъй като е от графит.

А в сърцето ми като мастило попива

всяка дума, спомен, вик...

 

 

Не искам да ме чакаш пак на плажа,

да пишеш името по пясъка студен.

Единствено, което искам да ти кажа:

Обичах те такъв и морски, и солен...

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??