ani4ka (Ангелина Петкова) ani4ka (Ангелина Петкова)
2 100
23.06.2009 г., 22:15

Морско

990 0 3

 

Не ме вини, че си отивам вече.

За всичко има сетен час.

Луната тайничко и днес ще зърне

сълзите наши в пагубния час.

 

 

Не ме изтривай от живота си със гума,

моливът се изтрива, тъй като е от графит.

А в сърцето ми като мастило попива

всяка дума, спомен, вик...

 

 

Не искам да ме чакаш пак на плажа,

да пишеш името по пясъка студен.

Единствено, което искам да ти кажа:

Обичах те такъв и морски, и солен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0