10 авг. 2008 г., 16:01

Морско, докосващо, хумористично...

876 0 10
Тази случка в стих ще ви разкажа -
донесена направо от морето.
Един приятел я дочул на плажа,
разказвали я някакви момчета.

На някакъв крайпътен тротоар
монета със лепило залепили...
Номерът бил "Гларуски кошмар".
Момчетата в очакване се скрили.

Една девойка, ангелски красива,
монетата навела се да вземе.
Усетила, че вече е щастлива,
погълната от страст и от безвремие...

Монетата и днес е още там.
Гларусите чакат във засада.
Някой я приема за капан.
Късмет за друг, такъв... веднъж се пада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за усмивката, Вальо!
  • Шегички летни, слънчеви закачки
    и гларуси кръжат покрай морето.
    Момчетата намират си играчки,
    порастват, но живее в тях детето.
  • Има си хора за всичко!Поздрав от мен!
  • ... а вятъра, като един нахален мъж,
    полата на наведената дама вдига.
    И "гларусите" плакнат не очи веднъж
    по нея и все не им достига!
  • Много неща тук съм пропуснала, но пък успях да се кача на въртележка от настроения , които ми създаде и се радвам,че последното ме накара да се усмихна

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...