10 авг. 2008 г., 16:01

Морско, докосващо, хумористично...

878 0 10
Тази случка в стих ще ви разкажа -
донесена направо от морето.
Един приятел я дочул на плажа,
разказвали я някакви момчета.

На някакъв крайпътен тротоар
монета със лепило залепили...
Номерът бил "Гларуски кошмар".
Момчетата в очакване се скрили.

Една девойка, ангелски красива,
монетата навела се да вземе.
Усетила, че вече е щастлива,
погълната от страст и от безвремие...

Монетата и днес е още там.
Гларусите чакат във засада.
Някой я приема за капан.
Късмет за друг, такъв... веднъж се пада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за усмивката, Вальо!
  • Шегички летни, слънчеви закачки
    и гларуси кръжат покрай морето.
    Момчетата намират си играчки,
    порастват, но живее в тях детето.
  • Има си хора за всичко!Поздрав от мен!
  • ... а вятъра, като един нахален мъж,
    полата на наведената дама вдига.
    И "гларусите" плакнат не очи веднъж
    по нея и все не им достига!
  • Много неща тук съм пропуснала, но пък успях да се кача на въртележка от настроения , които ми създаде и се радвам,че последното ме накара да се усмихна

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...