Моряк
931
0
0
моряк
Моряк там нейде в океана плува,
курс безкраен в шир,
в сърцето си смирено тъгува
за дом, родина и любима.
Земята родна той сънува,
в нощта останал е един,
бриз студен го все облива,
стопля го небето със звезди.
За близки, за дете тъгува,
за прегръдка нежна от жена,
за пристана наш е затъжен,
че райски кът е от земята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гери Д Георгиева Все права защищены
