2 апр. 2008 г., 19:29  

Морякът и курвата

2.7K 0 43

 

 

МОРЯКЪТ И КУРВАТА

 

 

                  трилогия (трета част)

 

 

Съвсем сама... Пое по своя път.

Под ръка със болката вървеше...

От майка ти остана спомен скъп –

Медальонът!... На врата й вечно беше...

 

„От твоя татко – казваше ти тя –

Не си го спомняш, тръгна си безславно.

Моряк се цани, после... Капитан...

Не се измъчвай! Беше тъй отдавна... ”

 

Пътят свърши... Стигна град голям,

сивеещ сред бардаци и измама...

Гладът погуби крехкия ти срам...

И се продаде!!!... Също като мама...

 

Заживя... Живот предизвестен...

Като сянка се изгуби във тълпата.

Дали случайно, но настъпи ден,

моряк поиска обич за отплата...

 

Бяхте двама... Цяла нощ сами...

Той любеше те страстно и с наслада.

На сутринта, оставяйки пари,

на медальона погледът попада...

 

Ти сладко спеше... Спомен, изведнъж,

проблясна във сърцето на моряка...

И в този миг... Прокле се, че е мъж!

На колене се свлече и заплака...

 

За него, никой нищо не разбра...

Дали е жив, или е мъртъв вече!?

Ликът му и във тебе избледня...

Поредна бройка... Отплавала далече...

 

А, ти остана в мрачния вертеп,

Безпътната... Бедняшката метреса...

Сама, сред вълци, в този свят свиреп!

Заспи дете!... В съня ще си принцеса...

 

 

p.s. Това стихотворение е последното от трилогията, която ви скандализира !

Сюжетът и идеите съм почерпил от безсмъртните френски класици на "тежкия разказ".

Колкото можах, ги пресъздадох, за което се радвам!

Впрочем, вие оплюхте тях... Довършете ги!

 

 

първа част

 

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=105476

 

втора част

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=106738

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ако питаш мене, Боряна няма слабо мастило...
    има слаби хора, които не могат да разчетат написаното!!!
    радвам се, че не си от тях!
  • в това динамично и менящо се време, просто няма нужда от дистанция, Боряна...
    опитай и ще видиш колко е по лесно и непринудено...
    ех..........
  • благодаря ти, Боряна за обстойните коментари...
    радвам се, че темата вълнува още читатели, оперирани от тесногръдие!
    то, времето си каза думата все пак...
    разходи се по имената на веселата компанийка, която на мой гръб събираше пари за лаптоп и ще видиш, че почти всички ги няма никакви на хоризонта! може би си спомняш един мой стих - "Щурчета" , който е точно за Съдбата, че тя рано или късно възмездява всеки!
    желая ти успех в поезията и не унивай!!!
  • Наистина много добро ! Много ми хареса!
  • Не, не... Няма да оплюя и един ред от написаните... Напротив! Възхвалявам!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...