kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
1 мая 2007 г., 08:22  

Мошеник 

  Поэзия
539 0 3

 

И моята съдба не е приятна -

играта, е безмилостна и тук...

Човешката душа е необятна,

но в ъглите и трупа се, боклук.

 

Живях невесело.

Животът ме полюшка.

Несретник скитах -

нямах дом,

ни брат...


Със котките, споделях тротоарите,

а с кучетата - вълчия си глад.

 

Преглъщах думите горчиви

и обидите.

Не беше лесно - все от град,

на град...


Но, оцелях.

И ето, че с годините,

превърнах се

във уличен пират.

 

От както свят светува,

за бедняка,

тоягата, е вечната съдба -

затворите,

са родната му стряха...


Професията - тънката лъжа.

 

И как да бъде иначе -

не зная,

че хората са истински глупци...


С наивници, е пълно даже в Рая -

тъй мисля!


Бог да ме прости!

 

Но Богу, е угодно да не знае -

кому ли е приятно, да греши?


Светът несъвършен е

и това е,

което кара Господ,

да мълчи.

 

Мълча и аз,

че "да мълчиш, е злато" -

таз истина, научил съм добре.


Така мълчат овце, когато

вълк в нощен пир,

им кожите дере.

 

"То, тъй било е и ще бъде",

макар, че времената се менят -

докато имаш остри зъби,

пирувай с тези, що дерат!

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??