Мошеник
И моята съдба не е приятна -
играта, е безмилостна и тук...
Човешката душа е необятна,
но в ъглите и трупа се, боклук.
Живях невесело.
Животът ме полюшка.
Несретник скитах -
нямах дом,
ни брат...
Със котките, споделях тротоарите,
а с кучетата - вълчия си глад.
Преглъщах думите горчиви
и обидите.
Не беше лесно - все от град,
на град...
Но, оцелях.
И ето, че с годините,
превърнах се
във уличен пират.
От както свят светува,
за бедняка,
тоягата, е вечната съдба -
затворите,
са родната му стряха...
Професията - тънката лъжа.
И как да бъде иначе -
не зная,
че хората са истински глупци...
С наивници, е пълно даже в Рая -
тъй мисля!
Бог да ме прости!
Но Богу, е угодно да не знае -
кому ли е приятно, да греши?
Светът несъвършен е
и това е,
което кара Господ,
да мълчи.
Мълча и аз,
че "да мълчиш, е злато" -
таз истина, научил съм добре.
Така мълчат овце, когато
вълк в нощен пир,
им кожите дере.
"То, тъй било е и ще бъде",
макар, че времената се менят -
докато имаш остри зъби,
пирувай с тези, що дерат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
