29 июн. 2017 г., 15:42

Мостове 

  Поэзия
829 1 3

Зад себе си вратите не заключвам.

Открехнати оставям ги дори.

Познанства безпричинно не приключвам.

Не слагам катинари, щом боли.

 

Мостове в клади не превръщам,

с любов градя ги, с обич и сърце.

Тъжен ли си, аз ще те прегръщам,

както нощта прегръща звездното небе.

 

Приятел, знам ще ти е нужен.

Не свършва тук урока ти от мен.

Ще изплета помежду ни мост въжен.

Познаваш ли ме? – Не съвсем...

 

Това съм аз, момичето – надежда!

Прощавам бързо. Мостове градя.

Когато безнадеждно ти изглежда,

бездната с теб ще извървя!

 

© Мария Божкова Все права защищены

МаЖор

2017 год.

Произведение участвует в конкурсе:

Поглед към звездите - мост към любовта »

34 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще се радвам да има прекрасни и истински неща, преживени и споделени от теб!
  • Благодаря Ви за коментара ,г-н Ценов ! Усмихнахте ме ( разбира се без да се възгордявам) ! Да , това съм аз. И да, трудно е да се съхраня такава , но съм убедена, че си струва ! Сърдечен поздрав от мен !
  • Ако написаното се потвърждава от живота ти, ти си истинско съкровище! Може много хора да са отминали стихотворението и личността ти без внимание, но вярвай ми - истинските хора ценят това, което имаш и споделяш! За мен простотата, искреността и зрелостта в твоята душевност са по ценни от всичко, с което се пъчат днес жените! Не се възгордявай! Няма да е лесно да осъществиш и да останеш вярна на написаното от теб. Но си струва!!!
Предложения
: ??:??